Сам и тъжен аз вървях
901
0
3
Сам и тъжен аз вървях
Сам и тъжен аз вървях през живота сив и скучен, зъл, пиян, потънал в грях, в плен на болка, смях беззвучен... Толкова сълзи пролях заради човешка злоба, сякаш в сън кошмарен бях, сякаш бях потънал в гроба... Без надежда и без радост, бях решил да сложа край, виждах само мрак и гадост, а пък всъщност търсих рай... Но незнайно откъде появи се, моя мила, караш каменно сърце да тупти със нова сила! Като ураган отнесе отровата, събрана в мен и с любовната си песен взе ме в нежния си плен! Сякаш чудо с мен се случи, щом подаде ми ръка, чист като планински ручей – пиеш ти от мен вода!
Сам и тъжен аз вървях през живота сив и скучен, зъл, пиян, потънал в грях, в плен на болка, смях беззвучен... Толкова сълзи пролях заради човешка злоба, сякаш в сън кошмарен бях, сякаш бях потънал в гроба... Без надежда и без радост, бях решил да сложа край, виждах само мрак и гадост, а пък всъщност търсих рай... Но незнайно откъде появи се, моя мила, караш каменно сърце да тупти със нова сила! Като ураган отнесе отровата, събрана в мен и с любовната си песен взе ме в нежния си плен! Сякаш чудо с мен се случи, щом подаде ми ръка, чист като планински ручей – пиеш ти от мен вода!
© Задгробник Евотош All rights reserved.
