9 июл. 2011 г., 13:04

Сам и тъжен аз вървях

904 0 3
Сам и тъжен аз вървях
  Сам и тъжен аз вървях през живота сив и скучен, зъл, пиян, потънал в грях, в плен на болка, смях беззвучен...   Толкова сълзи пролях заради човешка злоба, сякаш в сън кошмарен бях, сякаш бях потънал в гроба...   Без надежда и без радост, бях решил да сложа край, виждах само мрак и гадост, а пък всъщност търсих рай...   Но незнайно откъде появи се, моя мила, караш каменно сърце да тупти със нова сила!   Като ураган отнесе отровата, събрана в мен и с любовната си песен взе ме в нежния си плен!   Сякаш чудо с мен се случи, щом подаде ми ръка, чист като планински ручей – пиеш ти от мен вода!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Задгробник Евотош Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...