9 июл. 2011 г., 13:04

Сам и тъжен аз вървях

906 0 3
Сам и тъжен аз вървях
  Сам и тъжен аз вървях през живота сив и скучен, зъл, пиян, потънал в грях, в плен на болка, смях беззвучен...   Толкова сълзи пролях заради човешка злоба, сякаш в сън кошмарен бях, сякаш бях потънал в гроба...   Без надежда и без радост, бях решил да сложа край, виждах само мрак и гадост, а пък всъщност търсих рай...   Но незнайно откъде появи се, моя мила, караш каменно сърце да тупти със нова сила!   Като ураган отнесе отровата, събрана в мен и с любовната си песен взе ме в нежния си плен!   Сякаш чудо с мен се случи, щом подаде ми ръка, чист като планински ручей – пиеш ти от мен вода!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Задгробник Евотош Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...