9 июл. 2011 г., 13:04

Сам и тъжен аз вървях

900 0 3
Сам и тъжен аз вървях
  Сам и тъжен аз вървях през живота сив и скучен, зъл, пиян, потънал в грях, в плен на болка, смях беззвучен...   Толкова сълзи пролях заради човешка злоба, сякаш в сън кошмарен бях, сякаш бях потънал в гроба...   Без надежда и без радост, бях решил да сложа край, виждах само мрак и гадост, а пък всъщност търсих рай...   Но незнайно откъде появи се, моя мила, караш каменно сърце да тупти със нова сила!   Като ураган отнесе отровата, събрана в мен и с любовната си песен взе ме в нежния си плен!   Сякаш чудо с мен се случи, щом подаде ми ръка, чист като планински ручей – пиеш ти от мен вода!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Задгробник Евотош Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...