5.02.2008 г., 17:14

Сам насред света

772 0 5
Момче, запътило се без посока,
загубило се в този свят,
объркано, смутено, без насока,
без пътища за връщане назад.

Сега застанало на кръстопът,
изправено пред труден избор,
не виждаше то своя път
и сякаш беше безразлично.

А колко искаше обратно да се върне,
но времето му беше враг,
изтекло беше безвъзмездно,
съдбата му подложи крак.

Опитваше се да изглежда силно
и търсеше то вярната следа,
но чувстваше се тъй безсилно,
съвсем само, насред света.

С.И.
22.01.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© dimitroff Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса!
    Поздраления с усмивка за теб!
  • Имам чувството, че тук няма да си съвсем сам...
    Искрено звучат стиховете ти. Дано самотата ти е по-скоро художествена измислица.
  • Много познато..почувствах го ! Браво!
  • красиво,много красиво....
  • Лъха на безнадеждност...Дано лирическият герой да намери своя път.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...