Feb 5, 2008, 5:14 PM

Сам насред света

Poetry » Other

771 0 5

Момче, запътило се без посока,
загубило се в този свят,
объркано, смутено, без насока,
без пътища за връщане назад.

Сега застанало на кръстопът,
изправено пред труден избор,
не виждаше то своя път
и сякаш беше безразлично.

А колко искаше обратно да се върне,
но времето му беше враг,
изтекло беше безвъзмездно,
съдбата му подложи крак.

Опитваше се да изглежда силно
и търсеше то вярната следа,
но чувстваше се тъй безсилно,
съвсем само, насред света.

С.И.
22.01.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

petinka67 (Петя Кръстева)

Много ми хареса!
Поздраления с усмивка за теб!

2008-05-05T16:29:18+03:00
red_rosse (Цвети Пеева)

Имам чувството, че тук няма да си съвсем сам...
Искрено звучат стиховете ти. Дано самотата ти е по-скоро художествена измислица.

2008-05-05T16:21:09+03:00
daliqastro (Далия)

Много познато..почувствах го ! Браво!

2008-02-05T21:41:14+02:00
love_dove (Надежда)

красиво,много красиво....

2008-02-05T19:10:50+02:00
ruba (Руми Бакърджиева)

Лъха на безнадеждност...Дано лирическият герой да намери своя път.

2008-02-05T18:28:17+02:00