27.05.2007 г., 19:44 ч.
Сама
Сама
„Обичам те” - прошепна тишината
и ме прегърна с пламнали очи.
„Обичам те” - продума самотата
и ме обгърна с нежни й лъчи.
„Обичам те”- нарече ме луната,
и с еднаквост сива ме дари.
„Обичам те”- кълнеше се душата,
а глухи бяха твоите уши.
„Обичам те” - прошепна тишината
и ме прегърна с пламнали очи.
„Обичам те” - продума самотата
и ме обгърна с нежни й лъчи.
„Обичам те”- нарече ме луната,
и с еднаквост сива ме дари.
„Обичам те”- кълнеше се душата,
а глухи бяха твоите уши.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Велина Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
