Сама
„Обичам те” - прошепна тишината
и ме прегърна с пламнали очи.
„Обичам те” - продума самотата
и ме обгърна с нежни й лъчи.
„Обичам те”- нарече ме луната,
и с еднаквост сива ме дари.
„Обичам те”- кълнеше се душата,
а глухи бяха твоите уши.
© Велина Всички права запазени