9.04.2008 г., 13:18

Сама жена на път

Поезия

1.3K 0 4

Сама жена на път

Повтарят се и гарите, и хората,
минутите ми се повтарят
и часовете на завръщане.
Между полунощ и изгрева
превъртам ключа в тъмното
и се завръщам.
А е същото.
Кошмарен сън за плачещи щурци
и цигани,
нагазили до колене в трева
със цвят на изгрев - сън,
от моето завръщане събуден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

iral (Мария Гюзелева)

Да!
В тревата с изранени колени събирам мигове...и поезия...

2008-04-27T09:45:07+03:00
Anita765 (Ани Монева)

Кошмарен сън за плачещи щурци
и цигани,
нагазили до колене в трева
със цвят на изгрев - сън,
от моето завръщане събуден.

Да!

2008-04-10T18:26:29+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Много, много хубаво!
с обич, Иванка.

2008-04-09T19:44:14+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Здравей!
Хареса ми!

2008-04-09T14:03:40+03:00