9.04.2008 г., 13:18 ч.

Сама жена на път 

  Поезия
1125 0 4

Сама жена на път


Повтарят се и гарите, и хората,
минутите ми се повтарят
и часовете на завръщане.
Между полунощ и изгрева
превъртам ключа в тъмното
и се завръщам.
А е същото.
Кошмарен сън за плачещи щурци
и цигани,
нагазили до колене в трева
със цвят на изгрев - сън,
от моето завръщане събуден.

© Иванка Гичева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??