Apr 9, 2008, 1:18 PM

Сама жена на път 

  Poetry
1173 0 4

Сама жена на път


Повтарят се и гарите, и хората,
минутите ми се повтарят
и часовете на завръщане.
Между полунощ и изгрева
превъртам ключа в тъмното
и се завръщам.
А е същото.
Кошмарен сън за плачещи щурци
и цигани,
нагазили до колене в трева
със цвят на изгрев - сън,
от моето завръщане събуден.

© Иванка Гичева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??