Сама признаваш, че горим
Сама признаваш, че горим -
друмищата ни различни
не ще попречат да спасим
живота си, но критични,
искам тук да си признаем
нещичко за тези друми,
които с тебе ваем,
но с истинските думи,
огън, от които пари:
защо предлагаш ти да спрем,
когато сме в олтари
и двамата това не щем?
Нали таз сутрин – призори
при мене лекичко се пъхна
и каза нежно ти дори:
“Обичам те!” – и пак въздъхна.
Живота върнах ти назад -
всичко почна отначало
и ето, че наново ад
става криво огледало.
Тук няма място да кълнем,
защото ти издигнах свод
и в разлъката съвсем,
отново ти показвам брод -
гняв у мене се надига:
няма нищо неразбрано
и затуй ти казвам:”Стига!
Няма късно, няма рано,
а пък мракът само плътен,
ако няма озарение,
си остава все безпътен
и ти носи примирение”.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
