Сама се изгарям
САМА СЕ ИЗГАРЯМ
Бях за теб лотарийно число,
най-случайно в тиража избрано.
И разбрах – любовта е едно,
а пък друго е – само желана.
За това ли съм нужна била –
като ангел с крила да те пазя,
да съм твоя въздушна мъгла
и в нозете ти тихо да лазя?
Аз се свих като пламък превит
и сама си повярвах накрая,
че съм твоят живителен гид
и че точно това си мечтая.
Твоя свещ съм запалена аз,
и ти светя и път ти отварям,
а самотна във тъмния час
мълчаливо и бавно изгарям.
МАРИЯ МАРИНОВА
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria marinova Всички права запазени
