1.02.2011 г., 16:08

Сама съм тук

609 0 0

Сама съм тук. И теб те няма.
Отиде си внезапно, както и дойде.
След теб остана празнота и рана,
пулсираща от болка в моето сърце. 


Очите ми са сухи, гледай -
не плачат те за теб и денем
усмивката краси лицето мое,
както в доброто старо време. 


А отвътре питаш ли какво е?
Уж е мъртво... всичко.
Ала измъчва болка всичко мое,
просто... още те обичам. 

Теб те няма. Аз пък се усмихвам,
както в доброто старо време.
Болката в сърцето ми не стихва.
Аз зная си какво ми е на мене.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Или Дадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...