Сама съм тук

Сама съм тук. И теб те няма.
Отиде си внезапно, както и дойде.
След теб остана празнота и рана,
пулсираща от болка в моето сърце. 

Очите ми са сухи, гледай -
не плачат те за теб и денем
усмивката краси лицето мое,
както в доброто старо време. 

А отвътре питаш ли какво е?
Уж е мъртво... всичко.
Ала измъчва болка всичко мое,
просто... още те обичам. 

Теб те няма. Аз пък се усмихвам,
както в доброто старо време.
Болката в сърцето ми не стихва.
Аз зная си какво ми е на мене.