13.11.2014 г., 0:05 ч.

Само 

  Поезия » Любовна
396 0 7

САМО

 

  

                                              В ония, най-чистите нощи,

                                              когато забравили всичко,

                                              живяхме за двама ний само,

                                              голямото мое ботатство

                                              бе скрито под твоето рамо.

                                              Тогава на трона царица

                                              в двореца за двама направен,

                                              аз прокламирах, че само

                                              окъпани в нашата обич,

                                              с теб ще живеем ний тамо.

                                              Но с болка във златната клетка

                                              потрепнах с крила подкосени,

                                              че радост в мен бликаше само,

                                              когато заключена с мене

                                              танцуваше думата „мамо”.

                                              Тя бликаше – изворче чисто

                                              и с ласка ме будеше рано.

                                              Тогаз ме лекуваше само,

                                              обляло ме в своята обич,

                                              тъй щедро потекла за двама.

                                              А после, когато престола

                                              синът наследи от бащата,

                                              внезапно се сетиха само,

                                              че в клетката прашна от злато

                                              е скрито спасително рамо.

                                              Простиха ми моята лудост,

                                              лекуваха с билки целебни.

                                              Едничко  не знаеха само,

                                              че там под мъгливата памет,

                                              е живо сърцето голямо.

                                              В него от девет огнища,

                                              в пламъци буйно горели,

                                              пепел събрана е само,

                                              но не ровете дълбоко -

 -                                            сърцето ми въглен е тамо.

                                    

 

                        

                                              

 

                    

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Кръстина, от сърце ти благодаря за проявения интерес към моите творби!Радвам се от сърце на вниманието и най-вече на това, че си се върнала една творба назад.Аз също се радвам на това, което създаваш!
    Прегръщам те и дано някога се запознаем на яве!
    Желая ти нови творчески успехи и ползотворен ден!
  • Силно докосващ сърцето, елегичен стих,
    сътворен с искрено чувство и талантливо!
    Поздрави и от мен!
  • Никола, благодаря много за чудесния коментар и високатап оценка
    Поздравявам те и ти пожелавам лека вечер!
  • Голяма мъка изповядваш, Стойна, по най-добрия поетичен начин!
    Макар и на въглен, сърцето ти е живо още!
    "Във него от девет огнища,
    в пламъци буйно горели,
    пепел събрана е само,
    но не ровете дълбоко-
    сърцето ми въглен е тамо."
    Харесах и го оценявам високо!Поздрави от мен и хубав творчески ден!
  • Благодаря ви приятели - Мисана, Анна, Краси. Вашето внимание ми е стимул!Поздравявам ви и ви желая спокоен и ползотворен ден!
  • Един живот!
    С благодарност за споделеното!
  • Една своеобразна и силно носталгична песен е тази твоя творба, Стойна!
    Изплакваш мъка на фона на много скъпи спомени. Затрогващо и докосващо стихотворение си написала!
Предложения
: ??:??