Само
САМО
В ония, най-чистите нощи,
когато забравили всичко,
живяхме за двама ний само,
голямото мое ботатство
бе скрито под твоето рамо.
Тогава на трона царица
в двореца за двама направен,
аз прокламирах, че само
окъпани в нашата обич,
с теб ще живеем ний тамо.
Но с болка във златната клетка
потрепнах с крила подкосени,
че радост в мен бликаше само,
когато заключена с мене
танцуваше думата „мамо”.
Тя бликаше – изворче чисто
и с ласка ме будеше рано.
Тогаз ме лекуваше само,
обляло ме в своята обич,
тъй щедро потекла за двама.
А после, когато престола
синът наследи от бащата,
внезапно се сетиха само,
че в клетката прашна от злато
е скрито спасително рамо.
Простиха ми моята лудост,
лекуваха с билки целебни.
Едничко не знаеха само,
че там под мъгливата памет,
е живо сърцето голямо.
В него от девет огнища,
в пламъци буйно горели,
пепел събрана е само,
но не ровете дълбоко -
- сърцето ми въглен е тамо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
