... само...
904
0
27
... само...
Перото му е остро като копие,
разсичаше потопно небесата,
дните ми посипваше със вопли,
а птиците... те вярват в чудесата...
И залезите все се удължаваха
в нощите - триножници унили...
и облаци, и сенки се сгъстяваха,
тежаха ми крилете... от мастило...
Не търсех вяра в есенни листа...
Ухае пролетта - на твойто рамо...
Не искам нищо. Може би това:
Листа пред теб да бъда само...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
