... само...
Перото му е остро като копие,
разсичаше потопно небесата,
дните ми посипваше със вопли,
а птиците... те вярват в чудесата...
И залезите все се удължаваха
в нощите - триножници унили...
и облаци, и сенки се сгъстяваха,
тежаха ми крилете... от мастило...
Не търсех вяра в есенни листа...
Ухае пролетта - на твойто рамо...
Не искам нищо. Може би това: ...