27.06.2008 г., 14:10 ч.
Само да можех
Когато думите бяха по-леки от глухарчета
и не им трябваше вятър да се разпилеят
като парашути на десантчици,
когато полата ми, млада воланено-циганска,
галеше с дантели сабото ми предизвикателно,
а гривните на ръцете ми -
колачета на коледари в мразовит декември,
звъняха като кастанети в томителна нощ,
не мислех за разстояния - букаи върху моите глезени.
Земята бе кръгла ябълка и чакаше мен - да я извървя.
Подир години - три пъти повече от пръстите на ръцете ми,
мълчанието вече е злато, (като в изначалната заповед) ...
и не им трябваше вятър да се разпилеят
като парашути на десантчици,
когато полата ми, млада воланено-циганска,
галеше с дантели сабото ми предизвикателно,
а гривните на ръцете ми -
колачета на коледари в мразовит декември,
звъняха като кастанети в томителна нощ,
не мислех за разстояния - букаи върху моите глезени.
Земята бе кръгла ябълка и чакаше мен - да я извървя.
Подир години - три пъти повече от пръстите на ръцете ми,
мълчанието вече е злато, (като в изначалната заповед) ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Христина Комаревска Всички права запазени
Предложения
-
-
Добрите хора винаги успяват, защото носят бяла светлина. Усмихнати, през трудности минават, понесли ...
-
Не се научих да живея без сърце и да обичам просто от учтивост. Раздавам и пилея, с две ръце, ни сме...
-
Отдавна няма в селото ми поп и църквата отколе се руши. Тук изгревът – малинов гъст сироп – с мълчан...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
