пилигрим (Христина Комаревска)
352 3
Jun 27, 2008, 2:10 PM

Само да можех 

  Poetry » Love
1795 2 10

Когато думите бяха по-леки от глухарчета

и не им трябваше вятър да се разпилеят

като парашути на десантчици,

когато полата ми, млада воланено-циганска,

галеше с дантели сабото ми предизвикателно,

а гривните на ръцете ми -

колачета на коледари в мразовит декември,

звъняха като кастанети в томителна нощ,

не мислех за разстояния - букаи върху моите глезени.

Земята бе кръгла ябълка и чакаше мен - да я извървя.

Подир години - три пъти повече от пръстите на ръцете ми,

мълчанието вече е злато, (като в изначалната заповед)

и издава присъди в кюлчета от анонимен трезор.

От цялото смугло безвремие, не поголовно, почти избирателно

хванаха "слонска" болест кумирите - въздухът орехавя.

Домовете ни се санираха в крепости за слепци.

Зад решетките на прозорците - през винкел надничат сакъзчета

и цикламено нещо мълвят в буфонада,

и не спират от сутрин до здрач.

Само да можех да чуя сигнала им, само да можех...

© Христина Комаревска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??