Само да се усмихнеш!
Когато на прага с очи ме обгърнеш,
когато нищо не можеш да върнеш,
стига ми само да се усмихнеш
и ще видиш,
как от клоните черпя надежда –
жилава, яка одежда,
на цветятя ароматната прежда
как смуча при нужда
и пак ще бъда същата – луда,
възкръснала твоя опора.
Различна от другите хора!
Само да се усмихнеш с обич!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
