Само двамата
Целувай ме след като други ранихме,
целувай ме бяхме далече оттук,
от нашия стрък който с тебе убихме,
дълго бях с друга и ти беше с друг.
Целувай ме тази нощ и ме прегръщай,
аз съм за теб, ти си само за мен,
с одеяло с минзухари ме загръщай,
вчера бе последен изгубен ден.
Само двамата така сме родени,
родени сме с тебе един за друг,
скандалите били са лампи червени,
очите ослепиха на любовта напук.
Само двамата да бъдем можем,
само двамата, красиво, нали,
да си звъним пак беше неотложно,
освен от раздяла от думи боли.
Боли от раздяла, че глупаво виках,
крясък тъй глупав колко чаши строши,
мойта на твойта ръка ще откликне,
с други мъртви са наш'те души.
Въжета опънати бяха вините,
като камък те замерят с вина,
спринцовки боцкащи бяха ни дните,
пусна сълза сребърната луна.
Моля те повече не си отивай,
сън закопчаваше ме все без теб,
както преди ти до мене заспивай,
Господи, толкова прекрасно бе.
Моля те повече не ме напускай,
друга излишна е в моя живот,
само двамата кипим от чувства,
напред вървим с наш'та вечна любов.
21.11.18
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явор спасов Всички права запазени
...
