Само егоизмът не възкръсва
Понякога животът ни препъва,
изпраща ни злочестия, беди.
Те непрестанно никнат като гъби
дори в дни когато не вали.
Когато и небето е безоблачно
се появяват те - навсякъде ги има,
понякога ни идва да заплачем,
а сълзите потичат неудържимо.
От този водопад брегът ни е далечен,
нуждаем се от мъничко опора,
светът когато груб е, безсърдечен
повече от всякога са нужни хора.
И всеки в черупка се самозатваря
и брани себе си, но се прекъсва
веригата на хорското, човешкото,
но само егоизмът не възкръсва!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Тасева Всички права запазени
