Само егоизмът не възкръсва
Понякога животът ни препъва,
изпраща ни злочестия, беди.
Те непрестанно никнат като гъби
дори в дни когато не вали.
Когато и небето е безоблачно
се появяват те - навсякъде ги има,
понякога ни идва да заплачем,
а сълзите потичат неудържимо.
От този водопад брегът ни е далечен,
нуждаем се от мъничко опора,
светът когато груб е, безсърдечен
повече от всякога са нужни хора.
И всеки в черупка се самозатваря
и брани себе си, но се прекъсва
веригата на хорското, човешкото,
но само егоизмът не възкръсва!
© Виктория Тасева All rights reserved.
