nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 288
9.12.2016 г., 17:24 ч.

Само игра 

  Поезия » Друга
342 1 6

Игра ли поиска?
Тогава нека играем – 
на каквото си имаме
и каквото желаем.
Затвори тез очи,
отвори си сърцето,
погледни там, навътре
и открий ме във теб…
Как топло прегръщам, 
и колко мога да давам – 
кога повече духом, 
кога повече тялом;
как с един поглед
говоря ти само,
а ти ме прочиташ
и знаеш – 
лъжи няма;
как пълна съм
с думи, 
но често мълча
и на листа изписвам 
заета от теб тишина;
как летя, 
преминавам
планини и морета,
за да бъда насреща
щом е нужно, 
до теб съм;
как намираш ме,
винаги,
близо до твоето рамо;
и всяко чувство, и цвят,
които давам ти,
вярна.
И на всичко останало
отчетѝ емоциите само… 
А сега представи си,
че мен
просто
ме няма!

 

Нали е само игра,
а как се почувства?!
Знам! 
В живота, научих,
не се губи наужким!

 

14.10.2016

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??