Само игра
Игра ли поиска?
Тогава нека играем –
на каквото си имаме
и каквото желаем.
Затвори тез очи,
отвори си сърцето,
погледни там, навътре
и открий ме във теб…
Как топло прегръщам,
и колко мога да давам –
кога повече духом,
кога повече тялом;
как с един поглед
говоря ти само,
а ти ме прочиташ
и знаеш –
лъжи няма;
как пълна съм
с думи,
но често мълча
и на листа изписвам
заета от теб тишина;
как летя,
преминавам
планини и морета,
за да бъда насреща
щом е нужно,
до теб съм;
как намираш ме,
винаги,
близо до твоето рамо;
и всяко чувство, и цвят,
които давам ти,
вярна.
И на всичко останало
отчетѝ емоциите само…
А сега представи си,
че мен
просто
ме няма!
Нали е само игра,
а как се почувства?!
Знам!
В живота, научих,
не се губи наужким!
14.10.2016
© Надежда Тошкова All rights reserved.
...
