Само за миг сме млади и не ми се дреме,
хвани ми за ръка, тик-така…ах, побързай,тръгвай,
няма време, ще ни догони безпощадно старостта!
А тази нощ е наша, тъмна, тиха,
целувките ни крие, тя цяла е любов
и иска в себе си да ни обвие,
безпомощен съм аз пред този зов!
И ето, че ръце около теб обвивам,
сърцето ти дочувам как тупти,
звук прекрасен, песен, да не спира
и цял живот за мене да звучи!
Кажи ми, вечно ли ще си до мен любима,
такава буйна: в мрака-плам,
или със старостта ще си отидеш,
залостена в бодлив капан!?
Ах, нека вечно да сме млади в душите си един за друг,
а пък телата си със бръчки ще покрием,
щом настоява да ги вземе старостта!
© Йоана Акрабова Всички права запазени