Dendu89 (Деница Гарелова)
730 9781
29.05.2023 г., 1:41 ч.  

Само моята пътека 

  Поезия
683 22 32

Стеснява се светът на всяка крачка

и пътят става труден, тъмен, тих.

Зад мен вини и болки се провлачват,

обиди, дето тъй и не простих.

Това е само моята пътека –

едно тире от мене до смъртта

и самота, нетърсеща утеха,

живот, през който аз не полетях.

Щом залезът пореже тишината,

забол в небето своите игли,

аз лягам в нея – близка и позната.

Боли ме, но и нея я боли.

Небето ми изглежда необятно,

но хоризонтът чезне всеки ден.

Мечтая си да бъда птица в ято,

но в ятото ме няма… само мен.

Не ме приеха. Тук не ме приеха–

ни в миналото, нито пък сега…

Това е само моята пътека.

Това е само моята тъга.

 

 

 

 

© Деница Гарелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Таня. Радвам се, че си си харесала нещичко.
  • Деница, аз харесвам поезия, но по-друга.
    "Лудият", "Never more" и така...

    Но и тук понякога нещо ми става интересно. И това е хубавото на този сайт - дава място за различни неща...
  • Дочка, Вики, радвам се, че сте се спряли на моята страничка!
  • Не всички птици летят в ято. Опитай сама, който иска - да те следва. Много хубаво, Дени!
  • Докосваш със силата на чувствата и думите.
  • Благодаря, Валери! Радвам се да те “видя”
  • Красива творба!
  • А, Безжичен, аз знам, че не си много по поезията, но благодаря за прочита. Не пиша често, но пък гледам да е от сърце.
  • А мен особено ме впечатли класическата форма, използвана за толкова красиво сти отворение. Стъпката, ритъмът и т.н. , където не съм много на ти, но пък ги чувствам, ми напомниха на използваните от голям трагичен български поет, но няма да цитирам, за да не става така, че превъзнасям автора. Но лично на мен страшно много ми хареса. Признавам.си, че досега харесвах много повече картините - тези, които са постигнати с уроци от импресионизма и постимпресионизма, но сега това стихотворение ми достави удоволствие. А особено третият и четвъртия стих са нещо много хубаво.
  • Благодаря, Кикимаци!
  • точно така,,,
    когато дойде вдъхновението,,, тогава се създават стихове, картини и реч
  • Да, Дани! И аз!

    Благодаря
  • Нося моя свят със себе си, където и да съм. Другото е телевизор.
    Хубаво е Дени. Много!
  • Благодаря, Ели !
    На всички благодаря! Не мислех, че ще се хареса, но в моментното ми настроение се открихте и вие– и хем се радвам, хем има и по-добри състояния от това

    Прегръщам ви.
  • Дени, прекрасен стих! Много тъжен и искрен! И с него политаш в небесата! Поздравявам те!
  • Благодаря, Иване!
  • Имаш прекрасен талант, Деница! Моите поздравления!
  • Благодаря ти, Иви!
  • Благодаря ти, талантливке!💗
    Със Силвето!
  • Благодаря, Бела, че и ти поспря на моите екзистенциални кризи 😃

    Прегръщам ви!
  • Винаги има утре, Дени! Нека да е слънчево! Адмирации за творбата!!!
  • Благодаря ви! Много хубави думи сте ми оставили!
  • Талантът да изразяваш себе си, със средствата на изкуствата, след време ще те срещне с твоето ято. Комплименти!
  • Особено, смесено чувство ме обзе, Деничке... Тъга, защото по̀летът на всеки млад човек трябва да носи радост, защото липсва хоризонт и за млади, и за стари... И в същото време сетивата ми се изпълниха с възхита от красотата на твоя изказ! Толкова красиво пишеш и си толкова талантлива!🌹 Пожелавам ти успешна житейска пътека! Поздравления!❤️
  • Много тъжни са стиховете ти, Деничка...💕 Красиви, но натежали от самота и ме хващат за гърлото... Ти в Италия ли се намираш, чак сега видях. Нищо, за виртуалната прегръдка разстоянията са без значение. Силно и по майчински те прегръщам, миличка.😍😘🌹
  • Благодаря ви! От сърце!
  • Тъжно, докосващо, извезано от емоции стихо.
    Поздравявам те.
  • Хей, благодаря ви! Много сте мили!
    На всички ви благодаря ❤️
  • Само твоята пътека,
    върви по нея, слънчево момиче.
    Бъди във ятото приета
    и полети с крилата на мечтите!
    При теб е някак красиво и в същото време болезнено...
    Дени 💖
  • Поздравления!!!
    Чудесно написано!
  • Както винаги спирам и се намирам при теб. Прегръдка и хубав ден!
  • Щом залезът пореже тишината,
    забол в небето своите игли,
    аз лягам в нея – близка и позната.
    Боли ме, но и нея я боли.
Предложения
: ??:??