Само моята пътека
Стеснява се светът на всяка крачка
и пътят става труден, тъмен, тих.
Зад мен вини и болки се провлачват,
обиди, дето тъй и не простих.
Това е само моята пътека –
едно тире от мене до смъртта
и самота, нетърсеща утеха,
живот, през който аз не полетях.
Щом залезът пореже тишината,
забол в небето своите игли,
аз лягам в нея – близка и позната.
Боли ме, но и нея я боли.
Небето ми изглежда необятно,
но хоризонтът чезне всеки ден.
Мечтая си да бъда птица в ято,
но в ятото ме няма… само мен.
Не ме приеха. Тук не ме приеха–
ни в миналото, нито пък сега…
Това е само моята пътека.
Това е само моята тъга.
© Деница Гарелова All rights reserved.
