Само някои...
В памет на отец Мариуш Полцин
Като камък сизифов нагоре
все търкаляме дните си клети.
Претоварени с грижи, с несгоди…
И с немалко излишна суетност.
Ден след ден се затрупваме с вещи –
нови мебели, къщи, коли…
Сякаш с тях ще живеем тук вечно!
И смъртта ще ни заобиколи…
Може би само в мигове траурни
с някой близък, преминал в отвъдното,
се запитваме колко се радваме
на децата с гласчетата звъннали,
на небето със слънцето светещо…
На цветята, дърветата, птичките…
На луната, звездите, морето…
На ръката, ръката ни стискаща...
Колко пъти сме благодарили
на Твореца, даряващ живота,
че за нас непрестанно се грижи?…
Ослепели сме от недоволство!
Неразумни, с душа непораснала,
сме нарекли страстта си „любов”.
А грехът ни примамва с лукавство,
както малки хлапета – с бонбон.
И пътуват луксозните влакове,
с прелъстени мнозина, към ада…
Само някои мъдро си чакат
Онзи, който с любов ни създаде…
Албена Димитрова
12. 06. 2017.
София.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
