Само от сърцето не можеш да си тръгнеш!
Отдавна свърши нашата любов голяма,
сега ти имаш нова, по-красива.
Исках и аз да те забравя, но няма
как с друг да те заменя и да съм щастлива.
Но времето минава, след часове и дни
така и не намерих в други любовта.
Макар че днес си с друга ти,
аз с друг така и не успях да те заменя.
Може ли да се забравя любовта,
нима е лесно тя да се забрави.
Можеш ли да я загърбиш ей така,
невъзможното възможно да направиш.
Как така успя и ме замени със нея,
забрави ме така лесно ти.
Аз друг да обичам още не умея,
от тебе продължава да боли.
Дори след сто години аз ще те обичам,
ще чакам ти в живота ми да се завърнеш.
Отиде си, но аз ще продължавам да се вричам,
защото само от сърцето не можеш да си тръгнеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иваничка Петкова Всички права запазени
