13.02.2008 г., 9:48 ч.

Само разбиране прося 

  Поезия
549 0 11

По пътека минавам трънлива.

Много залези посрещнах в гората.

Видях се с хиляди луни,

но още малко и излизам на светло.

Там поспрях да побъбря със дявола,

тук похапнах от отровните гъби.

Но и на добрия старец гръб не обърнах,

той показа ми накъде да вървя...

Песента на славея слушах,

но и на нощните птици пригласях.

Но очите ми бяха затворени,

недостойни за високото слънце.

Всяка помощ отказвах презрително.

Туй е моят живот, разберете!

Аз сама трябва да стигна до извора,

за да прогледна най-сетне, простете!

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??