13 feb 2008, 9:48

Само разбиране прося 

  Poesía
580 0 11

По пътека минавам трънлива.

Много залези посрещнах в гората.

Видях се с хиляди луни,

но още малко и излизам на светло.

Там поспрях да побъбря със дявола,

тук похапнах от отровните гъби.

Но и на добрия старец гръб не обърнах,

той показа ми накъде да вървя...

Песента на славея слушах,

но и на нощните птици пригласях.

Но очите ми бяха затворени,

недостойни за високото слънце.

Всяка помощ отказвах презрително.

Туй е моят живот, разберете!

Аз сама трябва да стигна до извора,

за да прогледна най-сетне, простете!

© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??