Само разбиране прося
По пътека минавам трънлива.
Много залези посрещнах в гората.
Видях се с хиляди луни,
но още малко и излизам на светло.
Там поспрях да побъбря със дявола,
тук похапнах от отровните гъби.
Но и на добрия старец гръб не обърнах,
той показа ми накъде да вървя...
Песента на славея слушах,
но и на нощните птици пригласях.
Но очите ми бяха затворени,
недостойни за високото слънце.
Всяка помощ отказвах презрително.
Туй е моят живот, разберете!
Аз сама трябва да стигна до извора,
за да прогледна най-сетне, простете!
© Пепи Оджакова All rights reserved.
