21.10.2015 г., 1:58

Само с красота не става

617 0 4

За да си истинска, незабравима и добра,
знаеш ли колко много всъщност трябва?
Иска се, скъпа, упоритост, сила и душа,
защото само с красота не става!

На красивата жена не ѝ е нужен грим,
тя хваща мъжкото око и без него,
но ако няма душа все едно е като дим....
и да я забележат, то ще е за кратко!

Истинската женска красота е жива,
но само истинският мъж може да я види
и само който я търси, той я намира....
но истинската жена, знай.... не е за всеки!

На нея ѝ трябва някой, който да умира,
да убива и да живее за нейната усмивка,
защото истинската жена е най-красива,
но само ако знаеш как да се държиш със нея!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Калинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички за съветите! Знам, че едно послание винаги може да се напише и по-добре... Някой се получават, а от други се уча. Вярвам, че рано или късно ще напиша "перфектната поезия"! Поздрави!
  • Аз не искам никой да умира, да убива или живее за моята усмивка.
    Това в кръга на шегата, а иначе опитай се да избягваш повторенията и по възможност да ги подменяш със синоними. Може и леко да пипнеш ритмиката. Прочети стихът на глас и ще го усетиш!
    Успех ти пожелавам!
  • Споделям напълно идеите в стиха!Наистина на места е тромаво,но съвършенството е присъщо само на боговете!
  • Валери е прав. Стихът е интересен по замисъл, за което те поздравявам, Калояне. Трябва му обаче, доизпипване. Например първият куплет, е може би за предпочитане, да стане:

    За да си истинска, незабравима и добра,
    не знаеш всъщност колко много трябва?
    Упорство, скъпа, сила и душа,
    защото само с красота не става!

    В този дух може да се преработи и на други места.

    Поздрав и хубав ден!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...