Oct 21, 2015, 1:58 AM

Само с красота не става

  Poetry » Other
612 0 4

За да си истинска, незабравима и добра,
знаеш ли колко много всъщност трябва?
Иска се, скъпа, упоритост, сила и душа,
защото само с красота не става!

На красивата жена не ѝ е нужен грим,
тя хваща мъжкото око и без него,
но ако няма душа все едно е като дим....
и да я забележат, то ще е за кратко!

Истинската женска красота е жива,
но само истинският мъж може да я види
и само който я търси, той я намира....
но истинската жена, знай.... не е за всеки!

На нея ѝ трябва някой, който да умира,
да убива и да живее за нейната усмивка,
защото истинската жена е най-красива,
но само ако знаеш как да се държиш със нея!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Калинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички за съветите! Знам, че едно послание винаги може да се напише и по-добре... Някой се получават, а от други се уча. Вярвам, че рано или късно ще напиша "перфектната поезия"! Поздрави!
  • Аз не искам никой да умира, да убива или живее за моята усмивка.
    Това в кръга на шегата, а иначе опитай се да избягваш повторенията и по възможност да ги подменяш със синоними. Може и леко да пипнеш ритмиката. Прочети стихът на глас и ще го усетиш!
    Успех ти пожелавам!
  • Споделям напълно идеите в стиха!Наистина на места е тромаво,но съвършенството е присъщо само на боговете!
  • Валери е прав. Стихът е интересен по замисъл, за което те поздравявам, Калояне. Трябва му обаче, доизпипване. Например първият куплет, е може би за предпочитане, да стане:

    За да си истинска, незабравима и добра,
    не знаеш всъщност колко много трябва?
    Упорство, скъпа, сила и душа,
    защото само с красота не става!

    В този дух може да се преработи и на други места.

    Поздрав и хубав ден!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...