Съдбата се гмурна в очите ми -
тя имаше светли коси,
пресъхнаха мигом сълзите ми,
стопени в кафяви очи.
Ръцете потърсиха моите,
а устните с трепетен зов
споделяха с мене несгодите,
горейки от силна любов.
Обгърнах с поглед сърцето си,
прехласнато в тази мечта,
протегнах без думи ръцете си,
престанах да вярвам в смъртта.
Щастлива отдадох честта си
на мойта предначертана съдба
потъпках в калта гордостта си,
потопих се до край в любовта.
© Камелия Кацарска Всички права запазени