29.06.2009 г., 12:22 ч.

Само с теб 

  Поезия » Бели стихове
1714 0 12

Съдбата се гмурна в очите ми -

тя имаше светли коси,

пресъхнаха мигом сълзите ми,

стопени в кафяви очи.

Ръцете потърсиха моите,

а устните с трепетен зов

споделяха с мене несгодите,

горейки от силна любов.

Обгърнах с поглед сърцето си,

прехласнато в тази мечта,

протегнах без думи ръцете си,

престанах да вярвам в смъртта.

Щастлива отдадох честта си

на мойта предначертана съдба

потъпках в калта гордостта си,

потопих се до край в любовта.

 

© Камелия Кацарска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??