29.06.2009 г., 12:22

Само с теб

2.1K 0 12

Съдбата се гмурна в очите ми -

тя имаше светли коси,

пресъхнаха мигом сълзите ми,

стопени в кафяви очи.

Ръцете потърсиха моите,

а устните с трепетен зов

споделяха с мене несгодите,

горейки от силна любов.

Обгърнах с поглед сърцето си,

прехласнато в тази мечта,

протегнах без думи ръцете си,

престанах да вярвам в смъртта.

Щастлива отдадох честта си

на мойта предначертана съдба

потъпках в калта гордостта си,

потопих се до край в любовта.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Кацарска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...