Съдбата се гмурна в очите ми -
тя имаше светли коси,
пресъхнаха мигом сълзите ми,
стопени в кафяви очи.
Ръцете потърсиха моите,
а устните с трепетен зов
споделяха с мене несгодите,
горейки от силна любов.
Обгърнах с поглед сърцето си,
прехласнато в тази мечта,
протегнах без думи ръцете си,
престанах да вярвам в смъртта.
Щастлива отдадох честта си
на мойта предначертана съдба
потъпках в калта гордостта си,
потопих се до край в любовта.
© Камелия Кацарска All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
