Съдбата се гмурна в очите ми -
тя имаше светли коси,
пресъхнаха мигом сълзите ми,
стопени в кафяви очи.
Ръцете потърсиха моите,
а устните с трепетен зов
споделяха с мене несгодите,
горейки от силна любов.
Обгърнах с поглед сърцето си,
прехласнато в тази мечта,
протегнах без думи ръцете си,
престанах да вярвам в смъртта.
Щастлива отдадох честта си
на мойта предначертана съдба
потъпках в калта гордостта си,
потопих се до край в любовта.
© Камелия Кацарска All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
