12.02.2014 г., 15:24

Само сенки...

889 0 2

Странно…

Самотата ни събира,

                  любовта разделя...

Нещо исках да ти кажа...

Нещо искаше да кажеш...

Нещо…

После става без значение.

После нищо не остава. 

Ставаме отново сенки

на това, което бяхме

                             някога...

Просяци на време

                    от безвремие,

в което не разбрахме

                              някого.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Урумов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Само на този, който иска да слуша, Санвали, само на него... Честит празник, който и да е той. На мен, примерно ми хареса гювеча: свети Трифон Валентин...
    Поздрав и от мен!
  • "Просяци на време
    от безвремие,
    в което не разбрахме
    някого."

    Стихът ти казва много, Арман!

    Поздрав!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...