Странно…
Самотата ни събира,
любовта разделя...
Нещо исках да ти кажа...
Нещо искаше да кажеш...
Нещо…
После става без значение.
После нищо не остава.
Ставаме отново сенки
на това, което бяхме
някога...
Просяци на време
от безвремие,
в което не разбрахме
някого.
© Марин Урумов All rights reserved.
Поздрав и от мен!