Само спомен
Тиха ще бъде нощта.
Не и лека.
Сънувай ме.
Като малка звезда.
Но без цвят.
...Нарисувай ме...
Само в спомена нека ме има, любов.
Само в спомена.
С устни топли
и тъмни очи.
Незапомнена.
А в гръдта ще боли.
Там.
Сърцето.
Притискай го.
Да не тръгне към мен.
Да не търси любов.
Утре.
Никога.
Да не иска от теб
да е мое до гроб.
Да тъжи.
Неповикано.
Остави ме така.
Теб те няма.
И мен.
Да.
Така.
Като смъртно докосване.
На тела и души.
На души и тела.
Защото всичко
ВСИЧКО се забравя.
Душата ще празнува овдовяла.
Мен ще ме има
във албума
на живота ти.
Една любима снимка.
Черно бяла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Ангелова Всички права запазени
