Само спомен
Тиха ще бъде нощта.
Не и лека.
Сънувай ме.
Като малка звезда.
Но без цвят.
...Нарисувай ме...
Само в спомена нека ме има, любов.
Само в спомена.
С устни топли
и тъмни очи.
Незапомнена.
А в гръдта ще боли.
Там.
Сърцето.
Притискай го.
Да не тръгне към мен.
Да не търси любов.
Утре.
Никога.
Да не иска от теб
да е мое до гроб.
Да тъжи.
Неповикано.
Остави ме така.
Теб те няма.
И мен.
Да.
Така.
Като смъртно докосване.
На тела и души.
На души и тела.
Защото всичко
ВСИЧКО се забравя.
Душата ще празнува овдовяла.
Мен ще ме има
във албума
на живота ти.
Една любима снимка.
Черно бяла.
© Деница Ангелова All rights reserved.
