Само сутрин се усмихвам
Само сутрин се усмихвам,
само сутрин, само за малко.
Моля за доза спомени -
прося от пазачите на добро.
Старец съм,
затворник,
с мъртви очи,
забравил да мрази,
забравил...
Забравил хиляди неща,
забравил най-важните неща,
с цигара в ръка,
гледащ немия телевизор,
който мечтае за моята смърт,
за когото убийството е нормално нещо,
също толкова нормално,
колкото и парите за всяко убийство...
Скитник бях,
плачещ пред хората
/и за хората/,
без срам от техните погледи...
Те ме блъскаха,
мразиха,
удряха,
псуваха,
искаха смъртта ми,
научени от мониторите...
Хора телевизори,
Очи - монитори...
Клоун бях, но разплаквах децата,
в тъжния цирк, забравен от всички.
Шарен купол сред черна кал.
Дете с автомат,
бикоборец с насочена шпага към танк,
премазан човек.
Век, ден...
Винаги.
Аз видях всичко това,
бях с всичко това,
плаках и сълзите потъваха,
исках, но никой не чуваше...
А после си тръгнах.
Вървях през цветовете,
на всичко изминало,
повтаряйки си,
крещейки си,
че желая само...
Само сутрин да се усмихвам.
Само сутрин,
само за малко...
Един старец,
забравил всички важни неща,
със димяща цигара в ръка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени
