10.07.2010 г., 23:31

Само теб...

1.3K 0 0

                        Докога, докога, докога

                       все за теб аз ще мисля и пея!?

                       Докога, докога, докога

                       все по теб, все по теб аз ще тлея!?

                       Докога, докога, докога

                       с мисълта си за теб ще живея!?

                       И ще страдам, и ще горя,

                       ще очаквам дума една!? 

                                        Само теб, само теб аз желая...

                                        само ти си във мойто сърце...

                                        Да те имам... тихо мечтая...

                                        да живея със теб и умра.

                       Докога, докога, докога

                       аз ще гасна, ще гасна по тебе!?

                      Докога, докога, докога

                      ще си рана във мойта душа!?

                      Докога, докога, докога

                      все по теб, все по теб ще тъгувам!?

                      И ще страдам, и ще горя...

                      ще съм извор на Любовта!?

                                        Само теб, само теб аз желая...

                                        само ти си във мойто сърце...

                                        пристан тих в океан от безкрая...

                                        ти си всичко, всичко за мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ася Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...