Шепна,
на вятъра,
на времето,
на пролетта,
на сърцето си.
Шепна,
на хората,
на птиците,
на кучетата,
на мравките.
Шепна...
Тишина.
Тишина.
Тишина.
И изведнъж,
чувам шепота
на сърцето си:
"Тук съм,
не се тревожи,
тук съм!"-
Само то чу
моя шепот...
Само то!
© Ивелина каменова Всички права запазени