Шепна,
на вятъра,
на времето,
на пролетта,
на сърцето си.
Шепна,
на хората,
на птиците,
на кучетата,
на мравките.
Шепна...
Тишина.
Тишина.
Тишина.
И изведнъж,
чувам шепота
на сърцето си:
"Тук съм,
не се тревожи,
тук съм!"-
Само то чу
моя шепот...
Само то!
© Ивелина каменова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави!