Аромат на тамян в тишината
и усмихнати каменни погледи.
Плач на живи тук-там. И цветя,
тишината превърнали в острови.
Стъпки идват, мълчат и си тръгват,
натежали от минали спомени.
На въпросите отговор търсят.
Търсят малко утеха... и прошка.
Тишината тежи безпредметна,
като късно намерен отговор,
неспособен да дава утеха.
Колко мъничко искаме? Колко? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация