Feb 3, 2008, 8:02 AM

Само тук част от нас не си тръгва... 

  Poetry » Phylosophy
1027 0 32
 

Аромат на тамян в тишината

и усмихнати каменни погледи.

Плач на живи тук-там. И цветя,

тишината превърнали в острови.

 

Стъпки идват, мълчат и си тръгват,

натежали от минали спомени.

На въпросите отговор търсят.

Търсят малко утеха... и прошка.

 

Тишината тежи безпредметна,

като късно намерен отговор,

неспособен да дава утеха.

Колко мъничко искаме? Колко?

 

Колко време е нужно за болката

да превърне раздялата в истина?

Само тук като чуждо е своето,

само тук чужди чувства разбираме.

 

Само тук. Оценяваме себе си

като част от изгубено бъдеще,

като част от причини и следствия.

Само тук част от нас не си тръгва...

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??