12.10.2025 г., 10:19

... само в стихове светя си...

249 1 2

Не пълзях, долетях и
свикнах все да съм ничия.
Смесих дръзки и плахи,
дисонансни различия.

Не донесох, открих и,
стана питомна болката.
Смесих гневни и тихи,
думи. Толкова, колкото.

Не се се спрях и за миг и,
знам - така съм орисана,
нейде в нечии книги -
приказка ненаписана.

Да обичам дойдох а,
само в стихове светя си...
Луда,казват... пройдоха
и от друга планета си... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...