Само във съня ми...
Снощи срещнах те в съня ми...
бяхме някъде далече
от хорските лъжи...
ти лежеше сгушен във гръдта ми,
аз ти разказвах моите мечти...
Печеше слънце - златно и усмихнато,
вълни пенливи ни докосваха краката,
извираше любов пулсиращо
от всяка песъчинка по телата...
Там беше сякаш краят на света
и ние с тебе - все по-влюбени -
се чувствахме спокойни - у дома...
Там ли беше раят?!... в щастие осъдени,
се радвахме на пустошта.
Любехме се всеотдайно, чувствено,
любехме се сякаш че безкрайно -
без свян и без почивка се обичахме...
заспивахме дори с усмивка...
Да! Бе толкоз силно
и прекрасно всичко помежду ни...
но това бе само във съня ми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени
