Feb 11, 2008, 4:46 PM

Само във съня ми...

  Poetry » Love
794 0 11

Снощи срещнах те в съня ми...
бяхме някъде далече
от хорските лъжи...
ти лежеше сгушен във гръдта ми,
аз ти разказвах моите мечти...
Печеше слънце - златно и усмихнато,
вълни пенливи ни докосваха краката,
извираше любов пулсиращо
от всяка песъчинка по телата...
Там беше сякаш краят на света
и ние с тебе - все по-влюбени -
се чувствахме спокойни - у дома...

Там ли беше раят?!... в щастие осъдени,

се радвахме на пустошта.
Любехме се всеотдайно, чувствено,
любехме се сякаш че безкрайно -
без свян и без почивка се обичахме...
заспивахме дори с усмивка...
Да! Бе толкоз силно
и прекрасно всичко помежду ни...
но това бе само във съня ми...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Драгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...