11.04.2023 г., 23:01

Самочувствието

502 0 0

Самочувствието

 

Ниското самочувствие-подтиснатост, се дължи на какво?

Бил е добър-мек човекът там, където лош е трябвало да бъде.

Дава там където - да взема трябва!

Предава се лесно - с се предава защо?

 

Защото герой не е, от ада на труда се той бои.

Ако се достатъчно труди-препятствия преодолява,

Самочувствието му само - в къщи ще си дойде .

А го гони той - как - с пасивност, чака час благоприятен да дойде. 

 

Ако строг към себе си е, той и у другите ше види къде на наказание подлежат.

Поляризиран човекът да бъде трябва.

Дойде мошеник недостоен, играе си с него,

Усмихва се той, - откъде самочувствие тогава.

 

Ако той да мисли умее, и види кой къде "куца".

Трудът ще заобича, търпелив ще стане.

Ще засияе в доволство, равновесието ще се върне.

На махалото закона, в природата основен е той.

 

Движи се човекът, вижда неща за оправяне.

Казва - после, после, после.

А да каже трябва: сега, сега, сега.

Да уважиш погледа си, да уважиш мисълта си, 

 

Да упражниш волята си незабавно, точно в момента на виждането.

Да пееш, да танцуваш с лъчите слънчеви ще можеш.

Ще се прославиш пред себе си като на делото човек.

Как тогава самочувствие ниско?

 

Не самочувствие ниско, а Слънце сияещо ще бъдеш.

Меч поразяващ, ръка благославяща.

На здравите животни равен ще бъдеш.

Да живееш ще можеш щастливо!

 

Кога? На делото незабавно човек стани!

Щом слънцето грее и с очите си гледаш,

Да танцуваш трябва с незабавно действие.

В планове не вярвай да направиш нещо някога!

Направи го сега - и след действие едно огледай се за Второ!

 

Ура!

 

Лесничея 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леснич Велесов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...