В недрата на тъмна нощ бездънна
самодива разплете косата си,
бавна, смугла мъгла я погълна
и освети скришом душата й.
В полунощ закопняла за ласки,
със ръце от венци изтъкани,
тя премина безпътните граници
и захвърли всички премяни.
В бистър извор огледа лицето си,
с непокорна вода се изкъпа,
разпиля на талази косата си
и очите й бяха пролука. ...