20.09.2009 г., 20:36 ч.

Самодива 

  Поезия » Любовна
378 0 1

Заключих гордостта си в чекмеджето.
Душата се уплаши и замлъкна.
Сърцето спря, не знаеше
какво да прави - обърка се.
Надеждата, обаче, се усмихва и е жива.
Надеждата ме прави самодива.

© Петя Ченкина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ...сърцето спря...надеждата обаче се усмихна и е жива...
    Благодаря ти за мъдростта на тези стихове!
Предложения
: ??:??